Заекът и Костенурката
Един ден заекът се присмял на късите крака и бавното темпо на костенурката.
Костенурката отвърнала:
- Въпреки че ти си бърз като вятъра, аз ще те победя в състезание.
Заекът вярвал, че твърдението на Костенурката е просто невъзможно и приел предложението.
Те се съгласили, че лисицата трябва да избере трасето и да определи финала.
В определения за състезанието ден двамата стартирали заедно.
Костенурката не спряла.
Костенурката се движила с бавно, но равномерно темпо право до финала.
Заекът полегнал край пътя и задрямал под едно дърво.
Накрая заекът се събудил и се втурнал с всички сили, но било твърде късно.
Костенурката вече била спечелила състезанието.
Бавният, но равномерен напредък печели състезанието.